За китайските стоки и дали си заслужават

От качество до качество

Ако в нашата държава качеството се свежда главно до първо и второ качество, то в индустриален Китай качествата са поне 10. Те произвеждат продукти с различно качество, но и съответно на различна цена. Последните години изпъкват няколко големи компании, които се опитват да качат качеството на най-достъпните по цена продукти. Това става като имат сериозен екип, който конструира продуктите и после намират най-добрата родна компания, която да го произведе по техните изисквания за качество. Тези компании след това продават продуктите си с минимална надценка от производствената цена (а не както правят Аpple) и така примерно, ако един продукт е струвал от идеята до излизането от фабриката и транспорта до магазина за 20 долара, то компанията ще го продаде за най-много 22 долара, което е 10% печалба, достатъчно ако продуктът се продаде в голям тираж.

Цената там и цената тук

Не знам дали сте забелязали, но едни и същи китайски продукти тук в България може да струват 2-3 пъти по-скъпо от цената на дребно в Китай (AliExpress) А се предполага, че за търговците има друга, по-ниска цена на едро. Това е така, защото родните „бизнесмени“ не разчитат на оборота, а искат да си избият парите и да имат поне двойна печалба само с продажбата на 2-3 бройки. И после „Дребният бизнес в държавата не върви“. Мъка.
Китай успява да предложи много качествени стоки и при това на много ниски цени, съответстващи на нашия стандарт. Големият им коз в международен план е, че техните пощенски услуги са на практика безплатни или струват жълти стотинки, което позволява стоките им да не се оскъпяват. Представете си, една малка джаджа или аксесоар за телефон обикновено е с безплатна доставка. За пример – писмо с проследяващ номер пратен до Китай чрез БГ Пощи ми струваше близо 15 лева.

Неудобството да поръчваш от Китай

Повечето ми приятели не искат и да опитат да си поръчат нещо от китайските сайтове и причините са различни. Затова аз поръчвам вместо тях и вече шеговито ме наричат Китайския дядо Коледа или Китаеца, защото постоянно нося някакви неща на някакви хора…
А причините да не си поръчват са или че не знаят как или, че си мислят, че само с кредитна карта стават нещата или, че просто ги мързи и не им се занимава да видят как аджеба стават нещата. Абе, все неудобства, пък после чакане, разправии в БГ Пощи и т.н.

Няма никакво неудобство и нещата стават много лесно. Почти със всяка карта може да си поръчате, и нещата стават буквално с 2-3 клика с мишката – просто следвате стъпките и толкова. Най-трудната част в пазаруването в тези магазини е да намерите продуктът, който ще е най-практичен и полезен за вас – точно кой от хилядите модели и модификации. След това да намерите конкретния продукт на най-ниска цена. Този процес при мен понякога продължава месец… Това става с постоянно ровене, четене и гледане на ревюта, видеа и снимки, срявняване с други сходни продукти и ровене из сайтовете за най-добра цена.

Крайният резултат обаче е задоволителен – накрая се намират неща, които са много по-качествени от тези, които се предлагат в родината ни и на всичкото отгоре са и по-евтини. От друга страна, технологично винаги ще сте крачка напред и ще сте запознати с много неща и тенденции, които със закъснение пристигат у нас.
От тук и изводът, че си заслужава да си поръчваме стоки от Китай, но много трябва да внимаваме и предварително да проучваме всички особености на този алъж-вериш. И не на последно място да ви напомня, че към сегашния момент всички стоки, които не са от Европейски съюз и са със стойност над 15 евро отиват на митница за освобождаване и се плаща ДДС, а над 150 евро, освен ДДС ще трябва да платите и мито.